16 feb 2010, 9:43

* * *

  Poesía » Otra
714 0 4

 

 

                                                      Изпреварени чувства,

                                                      крещят

                                                      подобно на ястреби.

                                                      Подтиснати спомени

                                                      и черни крила,

                                                      очите на слънцето

                                                      скриха.

                                                      Земята се схлупи

                                                      в едничка бразда.

                                                      Отронена вечност,

                                                      като тиха сълза

                                                      разцепи простора.

                                                      Кокиче надежда,

                                                      раздаде

                                                      безкрайност. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Атанас Ганев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • винаги има надежда
    много хубав стих!
  • кокиче - капка надежда
    много хубаво!
  • Едно мъничко кокиче...
  • Кокиче надежда,
    раздаде
    безкрайност
    в едно безнадеждие
    и всички
    се сляха
    предпролетна
    луда нега...


    Позволих си тази импровизация.. Предполагаш размисли...с тази фрагментарна есенция от усещания... Харесва ми да те чета...

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...