17.03.2013 г., 15:50

* * *

461 0 0

Оцелява, нима това не е най-важното,

нима не е безценно да се пребори със всичко.

А после всеки мисли, че вече е щастлива.

Вгледай се навътре, дълбоко, още повече,

ще чуеш тихото, отчасти мъртво биене на сърцето ù.

Вгледай се в устните, забравили да се усмихват,

и най-вече в очите.

Очите... най-голямото доказателство за болката.

Очите, губещи се в тъгата, научили се да не плачат.

Очите, които гледат света, а всъщност не го виждат.

Очите, които са ослепели.

А всеки казва, че тя е жива...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лиляна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...