* * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * *
* * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * *
Иконите спят
и ти пак си сама,
пак си сама
и вдигаш тъжно глава.
Проклинаш ги тез мръсни души.
О, Господи, как си личи,
че ти пак си сама.
Иконите спят
и сама тръгваш на път.
И твоята борба
те тласка пак към смъртта.
Иконите спят,
а животът върви
и в сърцето пак кол ти заби.
А ти кървиш, кървиш и мечтаеш
за оназ светлина във
горния свят.
Иконите спят
и от очите им сълзи текат.
Влачиш крака, пребита и суха,
жар те гори от таз тежка милувка.
Викаш, крещиш и проклинаш,
плачеш, ридаеш и молиш.
Иконите спят
и тихо шептят
за твоята слабост и твоята сила,
за това, че пак си простила
на тези предатели.
Тихо умираш
и тихо се раждаш
в своята болка и в своята радост.
Мълчиш и търпиш.
И се молиш.
А Иконите спят
и от очите им сълзи текат.
- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -
Иконите спят
и очите им сухи стоят.
А. Дамянова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Аксиния Дамянова Всички права запазени
