* * *
412
1
1
Вечер е.
Всички спят.
Всички, освен влюбените
и наранените.
Ти не спиш – отново.
Но не си влюбена,
вече не.
Не спиш, защото
затвориш ли очи
идва Той.
А ти си изморена.
Да го виждаш,
но само в съня,
защото Него вече го няма.
Затова не спиш.
Но нали не си влюбена.
Тогава защо идва?
Защо?
Идваш...
Ти.
...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Рая Панкова - Колева Всички права запазени
