* * *
572
0
2
Земята облече цветната си дреха
и хукна той, човекът, по нейната пътека,
да гони облаци - мечти, и аз, и ти, нали?
И в сладостния дъх на обещаното и на мечтаното
изпиваме и глътка сладост, и глътка радост,
и няма никога да се смирим,
с подвити колене не ще застанем,
ничком глава не ще сведем.
Светът е свят и в длан човекът го събира.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мая Тинчева Всички права запазени
