13.11.2011 г., 14:07

***

644 0 23

                       ***

Онова вълшебство, оная магия

на лятната приказна нощ,

върни ми ги, искам пак да отпия

с безумно отчаян копнеж!

 

Хубавите работи свършват бързо, а се помнят дълго.

 

                        ***

 

Вятърът е моето гориво.

Слънцето ме води и закриля.

Птиците съпътстват ме с мечтите.

Пълна чаша щастие ще пия!

 

                       ***

Защо сме такива и двамата,

никой не прекланя глава,

всеки мисли, че е винаги правия

и горчи всяка дума така...

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...