Представи си,
моите очи –
очи, пълни с нежност
и надежда!
Пред теб са,
не ги ли виждаш…?
Аз съм пред теб,
както преди.
С теб съм,
ала ти не ме виждаш!
Отвори очите си…
Моля те,
за да разбереш,
има я моята обич!
© Донка Красимирова Всички права запазени