***
Жената,
която ни чисти входа,
е малко неугледна,
но има блага усмивка
и топли очи.
Старото куче,
дето все влачеше с нея,
взе, че умря
и още не мога да свикна
да я срещам сама.
Е, понякога е с мъжа си.
Той ѝ помага,
чистят и двамата
както нашия,
така и съседния вход.
Той е пияница,
но личи, че е бил хубавец.
Понякога е неугледен,
друг път е спретнат,
не изглежда подлец.
И са толкова шумни...
Тя все го навиква
и все го гълчи,
той явно е свикнал,
но невинаги ѝ мълчи.
Понякога тя
му купува салам.
Петдесет грама само,
че не пуска хладилника,
тока е скъп.
А когато го няма,
тя говори за него
с толкова много,
с толкова чиста,
с безусловна любов.
Колко е сръчен,
колко е работлив,
когато не пие.
Колко е хубав,
когато се нагласи...
Но пустото пиене,
то е причината,
че не станала майка,
нямала сигурност,
а искала, жалко...
И сега ѝ е мъчно,
но пък си обича мъжа.
Така е, съдба...
И винаги пита
как са мойте момичета.
Това е.
Няма поука,
няма и рима,
просто исках да ви разкажа,
как жената,
която ни чисти входа
обича мъжа си - пияницата
и как с последните си пари
му купува салам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ива ВалМан Всички права запазени
