* * *
Две ели се възправят,
две ели се вплитат,
ти кръста свой поеми,
и с добра дума тръгни.
Недей ти мисли,
че всичко тук се купува с пари,
лоши мисли...
всичко туй се връща,
няма лек на таз болка голяма.
Ти между редовете прочети,
и опора бъди на хората добри,
че има Бог дете,
на майката планета.
Гори и бушува - огън тъй велик,
свободата ражда се в огъня
буен и горещ,
мир в душите грее,
майката своето дете прегръща,
цветето искрей...
и слънчев лъч се тук поспира,
огрява късче тъмнина,
прорязва вечната тъма.
9.03.1995г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сириус Надежда Всички права запазени
