*****
Когато тръгнеш по Пътя
винаги оставяш следи.
Някъде цвете настъпиш,
убодеш се и после кърви.
На една драка оставяш
парче от сърце да виси.
Мислиш си -
ще го забравиш
и някога ще се възстанови,
Но някой вижда следите
и тръгва неусетно по тях.
Събира сърцето разбито
и посипва тъгата със прах!
© Слава Костадинова Всички права запазени