* * *
Несподелената любов
Доста е тъпо, но просто нямах какво да правя. Наистина не струва. :)
Тъга обхвана моята душа,
виновна за това е само любовта.
Другите "летят в небето заради нея",
а аз не спирам сълзи да лея.
Изпитах и аз какво е любовта,
но тази, която те обрича на самота.
Как боли от несподели чувства,
сякаш в тебе всичко се пречупва,
всякаква надежда в теб умира,
и сякаш всичко си отива.
Боли! И болката неудържима става,
само при мисълта, че за тебе щастие няма.
Когато видиш момчето, което желаеш, с друга,
дори и да не искаш, сълзите тръгват като струя.
Плачеш, буташ и чупиш всичко около теб,
но не... това не ти носи успокоение, нито лек.
Тя е нещо повече от мен, казваш си сега,
разбирам защо той мене не избра,
Знам, душата тъжна песен пее,
песента на момиче,
което без неговата любов не може да живее!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Магдалена Всички права запазени
