17.04.2016 г., 14:13

7 часа разлика

834 0 2

Не можех да спя,
все ми дишаше в косата
бутах ти ръцете,
бях свикнала отвита.


Дишах тежко сутрин 
да те будя,
обичаше да спиш до късно,
а на мен неделите ми бяха скучни...
Само бухти можеше да правиш, 
а аз все ти казвах: 
не закусвам.

 

Сега лежа в неделя и 
обяд преваля,
плътно съм завита и 
ослушвам се за 
дъх в косата,
с мечти за бухти 
и да не беше някъде
със 7 часа разлика.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александра Всички права запазени

Един от първите ми опити за стихове. Дано ви е интересно! 

Коментари

Коментари

  • Не се поддавай, нарича се "Стокхолмски синдром" шегувам се, приятно и свежо...можеше да си поиграеш още малко с думите " бухти" и " дъх" интересни вариации са възможни...Поздрави!
  • Хареса ми!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...