Не можех да спя,
все ми дишаше в косата
бутах ти ръцете,
бях свикнала отвита.
Дишах тежко сутрин
да те будя,
обичаше да спиш до късно,
а на мен неделите ми бяха скучни...
Само бухти можеше да правиш,
а аз все ти казвах:
не закусвам.
Сега лежа в неделя и
обяд преваля,
плътно съм завита и
ослушвам се за
дъх в косата,
с мечти за бухти
и да не беше някъде
със 7 часа разлика.
© Александра Всички права запазени