Не можех да спя,
все ми дишаше в косата
бутах ти ръцете,
бях свикнала отвита.
Дишах тежко сутрин
да те будя,
обичаше да спиш до късно,
а на мен неделите ми бяха скучни...
Само бухти можеше да правиш,
а аз все ти казвах:
не закусвам.
Сега лежа в неделя и
обяд преваля,
плътно съм завита и
ослушвам се за
дъх в косата,
с мечти за бухти
и да не беше някъде
със 7 часа разлика.
© Александра All rights reserved.
шегувам се, приятно и свежо...можеше да си поиграеш още малко с думите " бухти" и " дъх" интересни вариации са възможни...Поздрави!
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
