^^^
935
0
2
Замълчи, не останаха думи неказани,
няма тема по която двама да поспорим,
както преди, както някога,
преди до болка с теб да се познаваме.
Затуй мълчи и нека тихо страдаме
за любовта, която двамата разбихме.
Мълчанието само ни остана,
доверието помежду ни да крепи,
преди да рухне като всички замъци,
които някога строяхме със мечти
от пясък и с надежда от желание
да споделим един със друг онези изгреви...
... онези нощи... Замълчи!
В сърцата празнота се шири, жадна съм
за капка обич в сухите ми дни.
По навик пак ще легна до студеното ти тяло.
И ще заспя едва когато утро заблести,
премисляла за кой ли път въпроси
и не намерила ни отговор един.
Понякога се чувствам като просяк,
гладен за нови мечти, с надежди боси
и прокъсани дрипи от молитви за ласка.
Не казвай нищо. По-добре мълчи.
Да живеем в миналото,
щом бъдещето не е наше.
няма тема по която двама да поспорим,
както преди, както някога,
преди до болка с теб да се познаваме.
Затуй мълчи и нека тихо страдаме
за любовта, която двамата разбихме.
Мълчанието само ни остана,
доверието помежду ни да крепи,
преди да рухне като всички замъци,
които някога строяхме със мечти
от пясък и с надежда от желание
да споделим един със друг онези изгреви...
... онези нощи... Замълчи!
В сърцата празнота се шири, жадна съм
за капка обич в сухите ми дни.
По навик пак ще легна до студеното ти тяло.
И ще заспя едва когато утро заблести,
премисляла за кой ли път въпроси
и не намерила ни отговор един.
Понякога се чувствам като просяк,
гладен за нови мечти, с надежди боси
и прокъсани дрипи от молитви за ласка.
Не казвай нищо. По-добре мълчи.
Да живеем в миналото,
щом бъдещето не е наше.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кристина Всички права запазени
