Щеше да бъде пролетно
новото ми стихотворение.
Пърхат пчели в божура,
пурпурно обновление.
Роклята ми прозирна,
въздухът даже жужеше.
Няма тъга всемирна,
младост е всичко вече.
Нежност като иглика,
стига до небесата.
Белият стих се сгуши
в сянката на тревата.
© Христина Комаревска Всички права запазени
Пролетното облекло въздига настроението и укрепва духа!