22 мая 2018 г., 09:33

... 

  Поэзия » Философская
358 1 1
Щеше да бъде пролетно
новото ми стихотворение.
Пърхат пчели в божура,
пурпурно обновление.
Роклята ми прозирна,
въздухът даже жужеше.
Няма тъга всемирна,
младост е всичко вече.
Нежност като иглика,
стига до небесата.
Белият стих се сгуши
в сянката на тревата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Комаревска Все права защищены

Предложения
: ??:??