* * *
664
0
0
Две детски сърчица – утринни слънца.
Устремно, припряно – събличат си съня.
С зората си намигват, с росата се накичват,
перлен смях разхвърлят и с обич се обличат.
Всяко бърза първо – деня си да разлисти.
Мама да е негова - белите да намисли.
Да надбяга тати, да усмихне Бога.
Силен - да опази - кода на живота!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Варя Всички права запазени
