* * *

Две детски сърчица – утринни слънца.

Устремно, припряно – събличат си съня.

С зората си намигват, с росата се накичват,

перлен смях разхвърлят и с обич се обличат.

Всяко бърза първо – деня си да разлисти.

Мама да е негова - белите да намисли.

Да надбяга тати, да усмихне Бога.

Силен -  да опази -  кода на живота!