* * *
Беше отдавна, когато те срещнах,
свенливо към тебе вдигах очи,
но смелост тебе да заговоря,
така аз, знай, и не проявих!
Винаги плах съм бил със жените,
май затова и вечно съм сам,
но нищо май не мога да сторя,
такъв съм роден, такъв ще умра!
Знам, че е късно май да съм с тебе,
предполагам, че ти не си и сама,
какво ми остава, освен да линея,
и бавно да гасна в таз самота!
Ако греша, моля, кажи ми,
не ме оставяй аз да тъжа,
чувствата мои ти приеми ги,
ако ли не, по-добре да умра!
Пиша това със сълзи в очите,
знам, че нехаеш ти за това,
аз мъж съм... но сърцето е меко,
и бавно вехне мойта душа!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Самотен Самотник Всички права запазени
