AllenIverson (Станчо Станчев)
32 17
26.06.2011 г., 19:47 ч.

* * * 

  Поезия » Философска
651 0 6

Какво кара музикантът, изгубил вяра в живота,

да свири все по-перфектно нота след нота?

Какво кара скулптурът, изгубил муза и пътека,

да вае нови фигури изящни, бавно и полека?

 

Какво кара поетът, изгубен в безвремието страшно,

да пише трескаво с мастило въху листи прашни?

Какво кара художникът, изгубен в бои избледнели,

да рисува в транс пейзажи върху платна остарели?

 

Какво кара клоунът, изгубен сред грим и маски,

усмивки на лицата да рисува с пъстри краски?

Какво кара акьорът, изгубен в умора и болежки,

публиката си в смях да потапя с умели смешки?

 

Глупав навик, треска или нескрита лудост - това е,

творецът за бъдещето така страшно да нехае,

а в замяна на това,  обгърнат от нежна самота,

красота да вижда и съгражда от грозна нищета?

© Станчо Станчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??