С устни ме целуна – ослепях!
Виждам те, а нищичко не чувам!
Тъй живея с обичния грях
и в съня с любов да те сънувам!
А светът отдавна се върти!...
Не загубих своите устои,
но летя и, палейки звезди,
ги наричам – всички да са твои!
© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени