* * *
Нощта беше тиха и спокойна,
обгръщаща ме с нежност...
Звездите бяха ярки и красиви,
даряващи ме с топлина...
Небето, синьо и безкрайно,
разказваше ми приказка за любовта...
Луната, жълта и голяма,
спусна було, скриващо ме от света...
И сгушена между хиляди цветя,
заслушах тая приказка за любовта...
Небето ми говореше с топъл глас
и в захлас го слушах аз...
Красивото бе някак ниско...
Като видение, копнеж, мечта...
И ако от някъде усещах любовта ти...
Смисълът в живота ми щеше да си ти...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Траяна Всички права запазени
