29 jul 2009, 10:37

* * * 

  Poesía
353 0 0
Нощта беше тиха и спокойна,
обгръщаща ме с нежност...
Звездите бяха ярки и красиви,
даряващи ме с топлина...
Небето, синьо и безкрайно,
разказваше ми приказка за любовта...
Луната, жълта и голяма,
спусна було, скриващо ме от света...
И сгушена между хиляди цветя,
заслушах тая приказка за любовта...
Небето ми говореше с топъл глас
и в захлас го слушах аз... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Траяна Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??