Нощта беше тиха и спокойна,

обгръщаща ме с нежност...

Звездите бяха ярки и красиви,

даряващи ме с топлина...

Небето, синьо и безкрайно,

разказваше ми приказка за любовта...

Луната, жълта и голяма,

спусна було, скриващо ме от света...

И сгушена между хиляди цветя,

заслушах тая приказка за любовта...

Небето ми говореше с топъл глас

и в захлас го слушах аз...

Красивото бе някак ниско...

Като видение, копнеж, мечта...

И ако от някъде усещах любовта ти...

Смисълът в живота ми щеше да си ти...