Аз винаги ще бъда наполовина -
личност на контрасти -
ту възвишена, красива,
ту подвластна на най-низши страсти.
Ликът ми се изменя като този на Луната -
уж съм лъчът светлина
и флиртувам със Земята,
а всъщност май напразно се въртя.
И, където и да съм,
аз съм празен кладенец, пустиня.
Навред живот и смърт, и шум,
а в мен - лазурни брегове и тиня.
© Ирена Стоянова Всички права запазени