Участ

                                                         "И пак ще има кучета изплезели език"
                                                                                                         П.Пенев


                             Във мен отново пак е тишина!
                             Птиците не смеят да припарят
                             и чувствам как тече кръвта,
                             как искам, но не мога да разкажа.

                            Защото кучета, изплезили език,
                            към утрото ми лаят настървено.
                            А в мен  - сърцето ми е стих
                            и мъча се на толква хора да докажа,

                            че моят ден е светъл и прекрасен
                            и аз сам чист и бодър струнен вик,
                            но винаги край мен ръце ме смазват
                            и тъпчат, хулят новородения ми топъл стих.

                            Аз падам и черни кучета ме лаят
                            безкръвна, отмаляла, чужда и сама.
                            Аз ровя във пръстта уханна
                            и болката си искам там да погреба.