Участ
"И пак ще има кучета изплезели език"
П.Пенев
Във мен отново пак е тишина!
Птиците не смеят да припарят
и чувствам как тече кръвта,
как искам, но не мога да разкажа.
Защото кучета, изплезили език,
към утрото ми лаят настървено.
А в мен - сърцето ми е стих
и мъча се на толква хора да докажа,
че моят ден е светъл и прекрасен
и аз сам чист и бодър струнен вик,
но винаги край мен ръце ме смазват
и тъпчат, хулят новородения ми топъл стих.
Аз падам и черни кучета ме лаят
безкръвна, отмаляла, чужда и сама.
Аз ровя във пръстта уханна
и болката си искам там да погреба.
© Женина Богданова Todos los derechos reservados