3 мар. 2007 г., 18:56

* * *

752 0 2

                        
                                                     
                                                       Участ

                                                         "И пак ще има кучета изплезели език"
                                                                                                         П.Пенев


                             Във мен отново пак е тишина!
                             Птиците не смеят да припарят
                             и чувствам как тече кръвта,
                             как искам, но не мога да разкажа.

                            Защото кучета, изплезили език,
                            към утрото ми лаят настървено.
                            А в мен  - сърцето ми е стих
                            и мъча се на толква хора да докажа,

                            че моят ден е светъл и прекрасен
                            и аз сам чист и бодър струнен вик,
                            но винаги край мен ръце ме смазват
                            и тъпчат, хулят новородения ми топъл стих.

                            Аз падам и черни кучета ме лаят
                            безкръвна, отмаляла, чужда и сама.
                            Аз ровя във пръстта уханна
                            и болката си искам там да погреба.
                           
                            

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Женина Богданова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...