3 мар. 2007 г., 18:56

* * *

755 0 2

                        
                                                     
                                                       Участ

                                                         "И пак ще има кучета изплезели език"
                                                                                                         П.Пенев


                             Във мен отново пак е тишина!
                             Птиците не смеят да припарят
                             и чувствам как тече кръвта,
                             как искам, но не мога да разкажа.

                            Защото кучета, изплезили език,
                            към утрото ми лаят настървено.
                            А в мен  - сърцето ми е стих
                            и мъча се на толква хора да докажа,

                            че моят ден е светъл и прекрасен
                            и аз сам чист и бодър струнен вик,
                            но винаги край мен ръце ме смазват
                            и тъпчат, хулят новородения ми топъл стих.

                            Аз падам и черни кучета ме лаят
                            безкръвна, отмаляла, чужда и сама.
                            Аз ровя във пръстта уханна
                            и болката си искам там да погреба.
                           
                            

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Женина Богданова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...