* * *
Откога мечтаех да те притежавам,
исках те за мене - да те обожавам.
И сбъдна се мечтата ми красива,
но от това не се почувствах по-щастлива.
Докосвахме се жадно, страстно, като за последно,
целувахме се, сякаш е настъпил краят на света,
желаех да не свършва тази нощ, в която
се чувствах пак обичана жена.
С деня дойде и моята горчилка, и мъка, продиктувана от моята душа,
че ако сега от тебе тръгна, се запитах - наистина ли ще е краят на света?
И тръгнах, трябваше да бързам, в моя дом ме чакаха съпруг, дете...
И не светът разби се като тръгвах, а мойта обич в моето сърце.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евелина Ангелова Всички права запазени
