11.02.2008 г., 19:34 ч.

* * * 

  Поезия » Любовна
577 0 2

Откога мечтаех да те притежавам,

исках те за мене - да те обожавам.

И сбъдна се мечтата ми красива,

но от това не се почувствах по-щастлива.

Докосвахме се жадно, страстно, като за последно,

целувахме се, сякаш е настъпил краят на света,

желаех да не свършва тази нощ, в която

се чувствах пак обичана жена.

С деня дойде и моята горчилка, и мъка, продиктувана от моята душа,

че ако сега от тебе тръгна, се запитах - наистина ли ще е краят на света?

И тръгнах, трябваше да бързам, в моя дом ме чакаха съпруг, дете...

И не светът разби се като тръгвах, а мойта обич в моето сърце.

© Евелина Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • пропито с болезнени емоции,както и останалите...

    "И не светът разби се като тръгвах, а мойта обич в моето сърце." - това ще си го открадна

    Хубаво е да можем да описваме чувствата си.Благородно ти завиждам
  • На мен пък ми харесва
Предложения
: ??:??