12.04.2008 г., 17:37

* * *

Поезия » Философска

695 0 0

Аз долетял съм

от един отвъден свят.

Говоря аз за мойте

раждане и смърт.

Как долетял съм

от един отвъден свят -

това е бяла песен

на незнайната хармония.

Във тоз отвъден свят

се раждат перлите

на истинския гений.

Капчици от

истинското вдъхновение.

АЗ НЕ РОДИЛ СЪМ СЕ!

АЗ ДОЛЕТЯЛ СЪМ

ОТ ЕДИН ОТВЪДЕН СВЯТ!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.7K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0