Снимам кадри, ти говориш за себе си,
разбирам - от себе си обсебен си,
редиш безбройни свои ребуси,
И чудиш се в профил или амфас -
снимката да запечата твоята особа, 
фотографът чака те да вземеш решение 
какво ще се роди от красотата - утроба
да се оформи от суета в проникновение.
Срещу теб стоя, но се разтапям в невидение
твое огледало съм да видиш Его центъра, 
на себепознанието съм ти ментора. 
Самотата с теб е пълно в празно, 
безразличието е заразно... 
Няма ме, но никой не разбира
животът със това се спира. 
Слагам шапка - невидимка
и превръща се във димка. 
Тук всеки сам на себе си говори, 
в неспирен монолог все спори -
кой кого в играта прецакал
в този клюкарски спектакъл. 
Добър ден и довиждане -
идвайте понякога на свиждане.