27 feb 2020, 23:35

***

  Poesía
810 1 0

Снимам кадри, ти говориш за себе си,
разбирам - от себе си обсебен си,
редиш безбройни свои ребуси,
И чудиш се в профил или амфас -
снимката да запечата твоята особа, 
фотографът чака те да вземеш решение 
какво ще се роди от красотата - утроба
да се оформи от суета в проникновение.
Срещу теб стоя, но се разтапям в невидение
твое огледало съм да видиш Его центъра, 
на себепознанието съм ти ментора. 
Самотата с теб е пълно в празно, 
безразличието е заразно... 
Няма ме, но никой не разбира
животът със това се спира. 
Слагам шапка - невидимка
и превръща се във димка. 
Тук всеки сам на себе си говори, 
в неспирен монолог все спори -
кой кого в играта прецакал
в този клюкарски спектакъл. 
Добър ден и довиждане -
идвайте понякога на свиждане.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Petya Stefanova Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....