27 февр. 2020 г., 23:35

***

809 1 0

Снимам кадри, ти говориш за себе си,
разбирам - от себе си обсебен си,
редиш безбройни свои ребуси,
И чудиш се в профил или амфас -
снимката да запечата твоята особа, 
фотографът чака те да вземеш решение 
какво ще се роди от красотата - утроба
да се оформи от суета в проникновение.
Срещу теб стоя, но се разтапям в невидение
твое огледало съм да видиш Его центъра, 
на себепознанието съм ти ментора. 
Самотата с теб е пълно в празно, 
безразличието е заразно... 
Няма ме, но никой не разбира
животът със това се спира. 
Слагам шапка - невидимка
и превръща се във димка. 
Тук всеки сам на себе си говори, 
в неспирен монолог все спори -
кой кого в играта прецакал
в този клюкарски спектакъл. 
Добър ден и довиждане -
идвайте понякога на свиждане.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Petya Stefanova Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...