Това съм аз, това е, което съм,
давам ти сърцето си, завито в душата на моя сън.

Да докажа всичко време просто не откривам,
ти оставяш ме да тръгна без дори да знам къде отивам.

Не бягай от целувката единствена и вечна,
погледни навътре в душата ми ти нежна.

Виж усмивката наивна, в погледа така по-влюбен,
влез в мечтата ми и усети колко много те обичам.

Граби с шепите си все по-празни,
граби от всичко, пред което аз се вричам.

Бос разхождам се отчаян под дъжда,
облечен в самотата, стигнал точно до ръба.

Сълзите затварят очите ми болезнено без чест,
сърцето бие ли изобщо или бавно чака то последната си вест.

Вечер заспивам, а в съзнанието си нося само теб,
щом събудя се, се питам - заслужава ли си, щом не съм до теб.