Dec 28, 2011, 10:59 PM

* * *

  Poetry » Love
640 0 1

Това съм аз, това е, което съм,
давам ти сърцето си, завито в душата на моя сън.

Да докажа всичко време просто не откривам,
ти оставяш ме да тръгна без дори да знам къде отивам.

Не бягай от целувката единствена и вечна,
погледни навътре в душата ми ти нежна.

Виж усмивката наивна, в погледа така по-влюбен,
влез в мечтата ми и усети колко много те обичам.

Граби с шепите си все по-празни,
граби от всичко, пред което аз се вричам.

Бос разхождам се отчаян под дъжда,
облечен в самотата, стигнал точно до ръба.

Сълзите затварят очите ми болезнено без чест,
сърцето бие ли изобщо или бавно чака то последната си вест.

Вечер заспивам, а в съзнанието си нося само теб,
щом събудя се, се питам - заслужава ли си, щом не съм до теб.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...