* * *
Вече не зная коя съм. Какво правя? Какво искам? Защо? Дали? Ако? Не виждам никакъв смисъл. Докога? Аз съм в нищото. Може би съм самото нищо. Умряла съм. Искам да възкръсна. Или не искам? И това не зная. Нищичко не разбирам. Омръзна ми! Толкова ми е объркано. Ще полудея. Или може би вече съм полудяла? Страх ме е. Това началото ли е? Или края? Не вярвам в нищо. Не вярвам на никого. Това ужасно ме плаши. Какво стана? Днес е събота. Чувствам се както в вчера. И навярно утре ще се чувствам както днес. Не издържам повече. Тъжно ми е. Аз бях щастлива. Винаги. Каквото и да се случи, намирах щастие. А сега? Вече не зная коя съм. Какво правя? Какво искам? И така... едно и също. Ден след ден.
Искам да избягам
от градския шум и дневната суета,
искам да се слея със природата.
Да изтрия мъката и болката в гръдта,
да надвия сивотата и умората.
Да усетя полъха на радостта,
да намеря път към светлината.
Да се гмурна с теб в морето на страстта
и във погледа ти пак искрата
да открия. Искрена, първична
и думите да бъдат излишни.
Отново нищото да бъде всичко
и всичко пак да бъде нищо.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светлето Всички права запазени
