18.11.2025 г., 5:54

#9

126 0 0

И как така

Хем е хубав той

Хем усмивка причинява

Ала шанс не получава

 

И защо уви

Тя пак ще си върви

Тя пак ще си скърби

Ала резолюция ще няма

 

И кой ги кара

Да казват “здрасти” , “да”

И да продължават

Смисъл няма

 

Нима някой е виновен

Или просто шанс не дава

Нима тогава

Трябва да се продължи

 

Да се скърби

За нещо дето

Само в сънищата

Де се появява

 

И пак остава

Сам самичък

Счупен

Ала жив

 

Да си жив е да боли

Да се луташ и скърбиш

От държава до държава

От стая в стая

 

Няма нищо

По-прекрасно

От това да не си

и Жив.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Saint_Germain Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...