9 ноември
Сега обичам тишината -
кротката и непозната.
Усещам се ралична - тъжна, грешна...
... сякаш примирена.
Ветеран с победа - онази , пировата.
Кораб, вместо морска сирена.
С изтекла в очите кръв от душата.
Моите море, фар, платна!
(и попътен вятър)
Сега душата ми е центрофуга,
въртят се мислите и чувствата,
не съм объркана, а просто друга.
Плакна,
спирам,
изстисквам
(препраните дрипи).
Тихо,
бързо
простирам
(мечтите на влюбено хипи).
След време от тях ще ушия
пачуърк - кръпка до кръпка -
цветни, слънце и буря събрали, петна.
Саван ще ми бъдат, за да се увия
на последната спирка по пътя.
А сега... сега! -
ще бъда гола и родена в тишина
(луда и пряма, искрена и няма)
звездна мъглявина.
© Ася Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Бъди себе си ! Късмет !
-
...само не оставай за дълго в нищото, че после няма да има и какво да те топли.. Въздействащо!Поздрави!...И добре дошла в сайта,желая много творчески успехи :!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Кораб, вместо морска сирена.
С изтекла в очите кръв от душата.
Моите море, фар, платна!
(и попътен вятър)"
Попътува и май че е време
пак да спреш на ронливия бряг,
като кораб,вълна или тъжна сирена,
че морето пресъхна от чакане...