9 ноември
Сега обичам тишината -
кротката и непозната.
Усещам се ралична - тъжна, грешна...
... сякаш примирена.
Ветеран с победа - онази , пировата.
Кораб, вместо морска сирена.
С изтекла в очите кръв от душата.
Моите море, фар, платна!
(и попътен вятър)
Сега душата ми е центрофуга,
въртят се мислите и чувствата,
не съм объркана, а просто друга.
Плакна,
спирам,
изстисквам
(препраните дрипи).
Тихо,
бързо
простирам
(мечтите на влюбено хипи).
След време от тях ще ушия
пачуърк - кръпка до кръпка -
цветни, слънце и буря събрали, петна.
Саван ще ми бъдат, за да се увия
на последната спирка по пътя.
А сега... сега! -
ще бъда гола и родена в тишина
(луда и пряма, искрена и няма)
звездна мъглявина.
© Ася All rights reserved.
