11.09.2008 г., 23:16

* * *

576 0 0

Буди се градът в бял кожух,

вятър гони пак мъглата,

носят се снежинки, меки като пух,

от танца морни заспиват на земята.

Зад големия стобор тогава

заскача мъничко врабче,

на снежния човек се подиграва,

че имал каменно сърце.

Изведнъж две момчета приближават,

носят прашки в ръка,

клетото врабче раняват,

пада то окървавено на снега.

Трепери, а сърцето му тупти,

отпуска своите крилца с вопъл,

иска му се, а не може да лети,

да се скрие до комина топъл.

Тогава снежният човек му казва:

"Ела, врабче, и не унивай".

Шапката си той показва.

"Хайде, идвай и се скривай,

даже и ще те нахраня,

имам зеленчуков нос.

Хайде, няма само да те каня,

ти ще бъдеш моят гост".

 

Нощта преборва се  с деня,

врабчето в шапката утихва,

но ето, идва сутринта

и слънцето отново се усмихва.

Радостно цвърчи врабчето,

кокори се - и онемява,

свива му се миг сърцето,

виждайки как снежният човек се стопява.

И ето, няма и следа

от приятеля му тъй човечен,

но неговата добрина

ще запомни вечно.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Манджукова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...