92 ЕДИН ВЪПРОС СЪС ОТГОВОР

Един въпрос и днеска ме измъчва,

в главата ми натрапчиво се впива...

И силни еманации излъчва

и все ме жили той като коприва...

Нищожество ли е човекът славен,

от злобата си ли той черпи сили...

От злите богове ли е ограбен,

та змии са, гнезда във него свили!

Нима за подлости е той създаден.

Та носи робската си орисия.

Да няма радост! И е изоставен...

Зад чий гръб той може да се скрие...

В кошмари от еснафската психоза,

той все се пържи, в своя егоизъм...

Гръдта си тупа, в грандомански пози...

Но от безпътицата не излиза!..

О, колко ме е жал за теб човече,

когато те поставят във витрина!

Ти кукла на конци си станал вече,

щом твоята романтика се срина...

О, измишльотини велики има.

Не зная кой за теб това създава!...

Това е онзи ,който само взима..

И се огражда с само с фалш и слава.