* * *
Невинното дете у мен отплава,
с мечтана лодка към бленуван бряг,
метално хладен разума решава,
кого да хвали и кому да сложи крак.
Неистово желание за слава,
дрогира всяка клетчица у мен,
възпитал съм се, че не подобава
да изоставам даже и за ден.
И в тази луда, дива надпревара,
сред джунглата на неморална страст,
животът насмешлив ме наблюдава,
приседнал кротко покрай шипковия храст.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Идоменей Каменополски Всички права запазени
