Nov 9, 2008, 9:57 AM

* * *

938 0 3

Невинното дете у мен отплава,

с мечтана лодка към бленуван бряг,

метално хладен разума решава,

кого да хвали и кому да сложи крак.

Неистово желание за слава,

дрогира всяка клетчица у мен,

възпитал съм се, че не подобава

да изоставам даже и за ден.

И в тази луда,  дива надпревара,

сред джунглата на неморална страст,

животът насмешлив ме наблюдава,

приседнал кротко покрай шипковия храст.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Идоменей Каменополски All rights reserved.

Comments

Comments

  • значи въпрос на възпитание.....
  • "Неистово желание за слава,
    дрогира всяка клетчица у мен..."
    Желанието за коя слава те дрогира? Славата на Доктор Джекил, или славата на Дон Кихот, или славата на Дон Жуан? Която й да е - дано да те направи щастлив!
  • Ами поспри за миг, за да чуеш себе си!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...