* * *
Невинното дете у мен отплава,
с мечтана лодка към бленуван бряг,
метално хладен разума решава,
кого да хвали и кому да сложи крак.
Неистово желание за слава,
дрогира всяка клетчица у мен,
възпитал съм се, че не подобава
да изоставам даже и за ден.
И в тази луда, дива надпревара,
сред джунглата на неморална страст,
животът насмешлив ме наблюдава,
приседнал кротко покрай шипковия храст.
© Идоменей Каменополски All rights reserved.
