20.01.2008 г., 15:05

* * *

992 0 3

В магия съм роден,

от мрака обграден.

На любов не се поддавам

и приятел не предавам.

Виждаш, грее ми лицето,

но знай, студено е сърцето.

Вечер, щом потъмнее небето,

ти слез в полето.

На келтите ритуала древен направи,

мойта мъдрост и приятелство спечели.

Дракон на нощта съм аз, помни,

тайните си ти на мене сподели

и болката си ще забравиш.

Но недей да се бавиш.

Пукне ли зората, аз изчезвам

и облика си сменям.

Но връзка изградил ли си със мен,

дори и да съм с вид изменен,

мойта същност ще познаеш

и компанията ми ще пожелаеш.

И до края заедно ще бъдем,

ако търсиш в живота приятел пътем.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павел Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...