20.01.2008 г., 15:05

* * *

988 0 3

В магия съм роден,

от мрака обграден.

На любов не се поддавам

и приятел не предавам.

Виждаш, грее ми лицето,

но знай, студено е сърцето.

Вечер, щом потъмнее небето,

ти слез в полето.

На келтите ритуала древен направи,

мойта мъдрост и приятелство спечели.

Дракон на нощта съм аз, помни,

тайните си ти на мене сподели

и болката си ще забравиш.

Но недей да се бавиш.

Пукне ли зората, аз изчезвам

и облика си сменям.

Но връзка изградил ли си със мен,

дори и да съм с вид изменен,

мойта същност ще познаеш

и компанията ми ще пожелаеш.

И до края заедно ще бъдем,

ако търсиш в живота приятел пътем.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павел Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...