Jan 20, 2008, 3:05 PM

* * *

  Poetry
991 0 3

В магия съм роден,

от мрака обграден.

На любов не се поддавам

и приятел не предавам.

Виждаш, грее ми лицето,

но знай, студено е сърцето.

Вечер, щом потъмнее небето,

ти слез в полето.

На келтите ритуала древен направи,

мойта мъдрост и приятелство спечели.

Дракон на нощта съм аз, помни,

тайните си ти на мене сподели

и болката си ще забравиш.

Но недей да се бавиш.

Пукне ли зората, аз изчезвам

и облика си сменям.

Но връзка изградил ли си със мен,

дори и да съм с вид изменен,

мойта същност ще познаеш

и компанията ми ще пожелаеш.

И до края заедно ще бъдем,

ако търсиш в живота приятел пътем.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павел All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...