В магия съм роден,
от мрака обграден.
На любов не се поддавам
и приятел не предавам.
Виждаш, грее ми лицето,
но знай, студено е сърцето.
Вечер, щом потъмнее небето,
ти слез в полето.
На келтите ритуала древен направи,
мойта мъдрост и приятелство спечели.
Дракон на нощта съм аз, помни,
тайните си ти на мене сподели
и болката си ще забравиш.
Но недей да се бавиш.
Пукне ли зората, аз изчезвам
и облика си сменям.
Но връзка изградил ли си със мен,
дори и да съм с вид изменен,
мойта същност ще познаеш
и компанията ми ще пожелаеш.
И до края заедно ще бъдем,
ако търсиш в живота приятел пътем.
© Павел Todos los derechos reservados