* * *
КЪМ АПОСТОЛА
Зима.
Февруари.
Небето е синьо –
Апостолът гледа небето.
Последните звезди догарят.
Мракът се скрива.
Само палачът е черен.
И бесилото…
Последни мигове.
Въжето трепери –
Апостолът слага въжето.
Сам.
Като демон.
Времето спира.
Безсилно пред тази стихия.
Започва нова ера.
Зима.
Вятър.
Буря.
Небето е синьо –
Апостолът гледа небето.
Беше дал клетва.
Тежко увисна. –
И бесилото се срути …
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Веселинов Всички права запазени
