* * *

20.02.2010 г., 13:06 ч.

Поезия

454 0 4

КЪМ АПОСТОЛА

Зима.

Февруари.

Небето е синьо –

Апостолът гледа небето.

Последните звезди догарят.

Мракът се скрива.

Само палачът е черен.

И бесилото…

Последни мигове.

Въжето трепери –

Апостолът слага въжето.

Сам.

Като демон.

Времето спира.

Безсилно пред тази стихия.

Започва нова ера.

Зима.

Вятър.

Буря.

Небето е синьо –

Апостолът гледа небето.

Беше дал клетва.

Тежко увисна. –

И бесилото се срути …

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.