20 февр. 2010 г., 13:06

* * * 

  Поэзия
453 0 4

 

 

КЪМ АПОСТОЛА

 

 

Зима.

Февруари.

Небето е синьо –

Апостолът гледа небето.

Последните звезди догарят.

Мракът се скрива.

Само палачът е черен.

И бесилото…

 

Последни мигове.

Въжето трепери –

Апостолът слага въжето.

Сам.

Като демон.

Времето спира.

Безсилно пред тази стихия.

Започва нова ера.

 

Зима.

Вятър.

Буря.

Небето е синьо –

Апостолът гледа небето.

Беше дал клетва.

Тежко увисна. –

И бесилото се срути …

© Ангел Веселинов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??