КЪМ АПОСТОЛА
Зима.
Февруари.
Небето е синьо –
Апостолът гледа небето.
Последните звезди догарят.
Мракът се скрива.
Само палачът е черен.
И бесилото…
Последни мигове.
Въжето трепери –
Апостолът слага въжето.
Сам.
Като демон.
Времето спира.
Безсилно пред тази стихия.
Започва нова ера.
Зима.
Вятър.
Буря.
Небето е синьо –
Апостолът гледа небето.
Беше дал клетва.
Тежко увисна. –
И бесилото се срути …
© Ангел Веселинов All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
