CAXAPA100 (Рикардо-Дакар)
16 17
27.11.2011 г., 12:26 ч.

* * * 

  Поезия
588 0 3

 На теб
Отново и отново препрочитам стари пожълтели редове
и болката във мен неистово реве.
Отняма те! За миг очи извърнах, а после празно, пусто
и настана мрак.

 

От взиране очите си изтекох, а после сложих очила.
Поглеждам строго палавите внуци със мисли пак за теб сега.
Една жарава, огън, страст и лед...
прекърши се там нещо в теб!
Какво? Така и не разбрах.

 

Виновен ли съм, че съм буен кат планинския поток,
или пък изпепеляващ кат пустинно слънце.
Ръце, треперещи във старчески тремол,
разгръщат стари пожълтели редове.
И в спомен минал и далечен карат ме да стена тихо,

не повярвал на очите свои в късна доба.


Пак намествам очилата, сядайки на стола, 
препрочитам тези редове - сърцето ми отново те зове,
тихо шепнещо ела-ела, 
моя болка и мечта!
Рикадо-Дакар

© Рикардо-Дакар Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря! Това ми е дебюта в този сайт.Не съм публикувал никога до сега но в един среднощен разговор ми казаха"това ми е познато някак" и там(в сайта) видях редакция на мое стихотворение. Отговора не закъсня и час.
  • Болка,която ни поддържа живи!
    " сърцето ми отново те зове,
    тихо, шепнещо ела-ела,
    моя болка и мечта."
    Много е хубава, твоята поезия нищо, че е тъжна! Дори и от тъгата се раждат красиви думи! Поздравления, Рикардо! Радвам се, че те открих!
  • Много тъжно и самотно отново !Много копнеж и носталгия !Много харесах!Поздрав!
Предложения
: ??:??