* * *
На теб
Отново и отново препрочитам стари пожълтели редове
и болката във мен неистово реве.
Отняма те! За миг очи извърнах, а после празно, пусто
и настана мрак.
От взиране очите си изтекох, а после сложих очила.
Поглеждам строго палавите внуци със мисли пак за теб сега.
Една жарава, огън, страст и лед...
прекърши се там нещо в теб!
Какво? Така и не разбрах.
Виновен ли съм, че съм буен кат планинския поток,
или пък изпепеляващ кат пустинно слънце.
Ръце, треперещи във старчески тремол,
разгръщат стари пожълтели редове.
И в спомен минал и далечен карат ме да стена тихо,
не повярвал на очите свои в късна доба.
Пак намествам очилата, сядайки на стола,
препрочитам тези редове - сърцето ми отново те зове,
тихо шепнещо ела-ела,
моя болка и мечта!
Рикадо-Дакар
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Рикардо-Дакар Всички права запазени
