* * *
На теб
Отново и отново препрочитам стари пожълтели редове
и болката във мен неистово реве.
Отняма те! За миг очи извърнах, а после празно, пусто
и настана мрак.
От взиране очите си изтекох, а после сложих очила.
Поглеждам строго палавите внуци със мисли пак за теб сега.
Една жарава, огън, страст и лед...
прекърши се там нещо в теб!
Какво? Така и не разбрах.
Виновен ли съм, че съм буен кат планинския поток,
или пък изпепеляващ кат пустинно слънце.
Ръце, треперещи във старчески тремол,
разгръщат стари пожълтели редове.
И в спомен минал и далечен карат ме да стена тихо,
не повярвал на очите свои в късна доба.
Пак намествам очилата, сядайки на стола,
препрочитам тези редове - сърцето ми отново те зове,
тихо шепнещо ела-ела,
моя болка и мечта!
Рикадо-Дакар
© Рикардо-Дакар All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря! Това ми е дебюта в този сайт.Не съм публикувал никога до сега но в един среднощен разговор ми казаха"това ми е познато някак" и там(в сайта) видях редакция на мое стихотворение. Отговора не закъсня и час.
-
Болка,която ни поддържа живи!
" сърцето ми отново те зове,
тихо, шепнещо ела-ела,
моя болка и мечта."
Много е хубава, твоята поезия нищо, че е тъжна! Дори и от тъгата се раждат красиви думи! Поздравления, Рикардо! Радвам се, че те открих! -
Много тъжно и самотно отново !Много копнеж и носталгия !Много харесах!Поздрав!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
